Новата тайна история
| Вид материала | Документы |
- Статья «Коммерческая тайна компании» Вопрос : «Что такое коммерческая тайна?» Ответ, 124.15kb.
- Коммерческая тайна исстари охранялась при содействии государства, 120.72kb.
- Тайна Воланда «Ольга и Сергей Бузиновские. Тайна Воланда», 6953.4kb.
- Книги: "Расшифрованный Нострадамус", "Тайна имени", "Последняя тайна Нострадамуса", 458.72kb.
- Регистрационен документ на “Булгартабак – холдинг”ад за 2006, 1729kb.
- Главная тайна кино, 1214.89kb.
- Великие любовники, 535.93kb.
- Оформление В. Осипяна шарпантье Л. Гиганты и тайна их происхождения/ Пер с фр. Е. Муравьевой, 1842.48kb.
- Виктор Кузнецов: «Тайна гибели Есенина», 4242.75kb.
- Кузнецов В. И. к 89 Тайна гибели Есенина: По следам одной версии, 4295.58kb.
Ликвидиране на Българската държавност!
***
Можем ли да спасим Държавата си? И как?
Първо трябва да обединим всички искрени некомунисти, всички милеещи за своята Родина и за своя народ честни хора. Да образуваме един блок, една коалиция, едно национално Движение, годно да се противопостави на контролираните от чужди сили парламентарни марионетки. Да съставим ясна програма, поставена върху ясни принципи. Да набележим целите и да изясним средствата за тяхното постигане. После - да помогнем на целия народ да разбере кои сме ние и към какво се стремим. Ако е необходимо - да обиколим и последното селце, и последната махала, и последната колибка, но да не остане нито един Българин, на когото да не е известно за нас. Да спечелим изборите и властта да премине в наши, Български ръце. След което макар и временно, да върнем закона за смъртното наказание.
И тогава да се заемем с ДС!
Пряко участвалите в репресии, убийците и садистите ще получат съответно наказание. Невинно пролятата кръв зове към възмездие, нашите мъченици още стряскат сънищата ни, будят заспалата ни съвест. Ще осъдим палачите и ще ги изправим до стената. Или ще ги наредим под бесилката. По-малко виновните ще отидат там, където те пращаха нас - в затвора. На всички останали ченгета и техни помагачи - доносници ще забраним да заемат отговорни постове, свързани с власт над други лица. Ще им забраним и да развиват и упражняват частен бизнес. Толкова години цялото обезправено население работеше за тях, нека и те усетят как се изкарва хляба с пот на челото. Този именно метод бе приложен в Япония след края на Втората световна война, по същия начин имаме намерение да постъпим и ние.
Дали ще постигнем нашите цели? Дали някога Българинът ще скъса робските си вериги и ще заживее като свободен човек? Не зная, даже по-скоро се съмнявам, но мисля, че си струва поне да опитаме.
***
Кого забравих да спомена? Социалдемократи, земеделци /Боже, колко различни видове земеделци! Повече са на брой от самите селяни!/, "либералите" на Кире и Желю, екомошеници, кримизащитници, магистрални бандити, наркотрафиканти, социалисти и комунисти... Интелектуалци, разбягващи се като пилци щом започне да става напечено, интелектуалци - слугини на управниците, интелектуалци, на които от остроумничене не им остава време и една книга да прочетат. Назидаващият Стефан Цанев, писал преди време, че който не е комунист не е човек, Блага Димитрова, носителка на Димитровска награда, да изброявам ли? Все отбор антифашисти, все лява измет. Лошото е само, че не друг, а именно тази лява измет ще досъсипва Родината ни след идващите парламентарни избори. В съдружие с откровено противобългарски сили /ДПС на Ахмед Доган - агент Сава, Турска демократическа партия на ултранационалиста Адем Кенан, Нова България на ненавиждащия всичко българско цигански барон "Цар Киро", Евророма, еврейските Цион и Шалом, Б,ней Б,рит и Билдербергите... И с активната помощ на постоянно гастролиращите у нас руско-украински мафиози, бивши офицери от КГБ и румънски цигани-джебчии./. Какво можем да добавим?
Комунистическата власт съществува фактически вече 56 години, но юридически е незаконна. При условие, че народното участие бъде като на последните общински избори през 1999 година, към нелегитимността ще се прибави и непредставителност. А нали уж претендирахме да сме държава с представителна демокрация...
И какво от това?
Ето какво: съвсем скоро, още през нашия живот България ще бъде с не повече от половината й днешна територия и с население 3 - 4 милиона, при това само отчасти българоезично. Тези са най-оптимистичните прогнози при сегашното развитие на събитията. Ще имаме една съсипана, унищожена нация, неспособна да продължи своето историческо развитие, своя път през вековете. Дълги анализи не са нужни. Толкова окайваната бивша Югославия май ще има по-добра съдба от нашата, ако...
Вече чувам разните философски разсъждения, празните дрънканици, безпочвените умозаключения на парламентарните бърборковци. А всъщност изходът е един, само един.
Да върнем законното държавно управление!
България отново да стане Царство!
"След престъпленията на века монархията остава като една надежда. Тя ни се явява като застъпник на общогражданското и националното начало." - писа още Владимир Свинтила.
"Какво ще ни донесе Царят?" - питат, сякаш въпросът е в донасянето и отнасянето. Царят ще осигури неприкосновеност на границите. Ще донесе авторитет пред останалия свят. Ще донесе законност. Малко ли е? Връщането на конституционната монархия в България е задължително условие за българското спасение и ако щете - за физическото ни оцеляване. Като прибавим личностните качества на Негово Величество Цар Симеон II, трябва съвсем да сме загубили разсъдък, та да не се възползваме от шанса, даден ни от историята. Другото е надлъгване. При това на дребно.
Криминалрепубликанците усещат все по-засилващия се народен стремеж към възстановяване на монархията, затова не смеят да критикуват пряко Царя. Вместо това те хулят монархическите формации. Но формациите са си формации, а каузата си е кауза. Поне тогава си мислехме по този начин. И макар Монархът да изигра всички ни, ще бъде нечестно да премълча какво мислехме и към какво се стремяхме тогава. Моето изследване няма да е завършено, ако пренебрегна този толкова важен въпрос. Отварям архива си.
***
ОБВИНЕНИЯ И РЕАЛНОСТ
Обвиниха ни, че сме показвали неуважение към българския президент. И никой не се замисли върху абсурдността на обвинението. Защото ние нямаме президент. И не можем да имаме. Като поданици на Негово Величество Царя на Българите, ние не признаваме републиката за законна. Как тогава можем да признаем нейния президент? Вярно, днешната република е реалност, но реалност, наложена ни със сила от съветските щикове. Да я признаем за законна и демократична, означава да признаем за законни и демократични и съветските щикове.
Аз нямам президент. Аз имам свой Цар. Аз вярвам в Бога, на Българите, в Царя на Българите и в Българското Отечество, а всичките тези "президенти" просто не съществуват за мен. Има и нещо друго. Коронясването е тайнство. Като кръщавката и венчавката. Докато изборът на президент е просто един рутинен държавнически акт. Кой акт може да отмени едно Тайнство? Да, аз нямам президент. За мен републиката е театър, който сме принудени да играем. Как мога да боготворя артиста, заел мястото на моя Цар? - 24 октомври 1990 година
Три години по-късно. Ходехме из София с ленти, на които пишеше: "Аз нямам президент". Но борбата ни бе насочена срещу личността на президента, срещу някой си Желю от село Веселиново, бившо Байрам дере, а не срещу институцията. Провалихме се. - 23 юни 1993 година
След още седем години. Предстои поставянето на въпроса с цялата му острота. Първият път не се осмелихме да заявим каква е нашата крайна цел. Вторият път се провалихме поради младежката си наивност и неопитност. Третият път нямаме право да се проваляме - провалът ни ще бъде окончателен. - 01 септември 2000 година
Дали наистина има изход? Едва ли.
Оказа се, че наистина няма изход, но не защото Царят не дойде, а защото не се оказа Цар, а поредната измама. Поредната лъжа. И ако запазвам горния текст, то е да знаят идващите след нас как сме се лъгали и заблуждавали, и как всеки път сме били мамени от мошеници на дребно.
Няма и кой да помогне на народа да се осъзнае, защото т. нар. "интелигенти" се интересуват само и единствено от себе си, а журналистиката се командва директно от Министерството на вътрешните работи. Не вярвате ли? Позволете ми да се спра само на един случай - този с ослепяването на Анна Заркова. Когато това се случи, аз излязох в ботевградския вестник "Шанс" със следната:
Позиция
Бандити посегнаха върху лицето на една журналистка заради силата на нейното слово. С това те признаха, че словото е Сила.
Нападнаха я в гръб. Което означава, че те самите се страхуват. Поляха я с киселина. Със своя акт демонстрираха кой разяжда обществото и държавата. Поискаха да обезобразят лицето й. Разбрахме, че техните души и сърца са безобразни.
Недостойни правосъди изправиха двеста и девет журналисти на подсъдимата скамейка. В повечето случаи - заради изречена истина. Заради отправено предупреждение. Заради изразена смелост. Заради отстояна позиция. А после се завъзмущаваха, че престъпниците започнали да се държат нагло. Искрено ли е възмущението на правосъдите, или е стъписване пред българския народ, който застана на страната на Анна Заркова?
Вярата в справедливостта е по-силна от сковаващия страх. Мнозина ще продължат да говорят истината. Нали все някой трябва да я каже? И сигурно ще има нови нападения. И отново не един и двама ще декларират, че са потресени.
Нямаше ли да е по-страшно, ако никой не изричаше слова, заради които да нападат?
В резултат собственикът на вестника ми забрани да пиша повече позиции, а когато половин година по-късно потърсих колегиална защита от в-к "Труд" във връзка с полицейския произвол срещу мен, Лилия Христовска категорично ми отказа каквото и да било съдействие. Аз обаче потърсих истината за ослепяването на Заркова, а тя се оказа твърде различна от официалната. Бащата на Анна, генерал Леонид Кацамунски по едно време се разприказвал за използването на психиатрични методи срещу дисиденти, за медицински експерименти над политзатворници. След като първоначалните предупреждения не дали резултат, ДС насочила своя удар срещу дъщерята на бъбривеца. Генералът естествено млъкнал. Мълчанието се разпростря и над останалите, докоснали се по един или друг начин до този случай. Интересна е реакцията и на самата Заркова. След като й написах писмо с упрек, че "Труд" премълчава моя случай и блед намек за причините, довели до нейното ослепяване, Анна Заркова няколко седмици не посмя да излезе с никакъв материал даже в собствения си вестник. Подобни истории мога да ви разказвам до безкрай, но има ли смисъл? Важно е да знаем, че в днешна България няма нито журналистика, нито свободна преса. Народът няма откъде да научи истината, а сам не е в състояние да се досети.
***
Какъв е крайният извод?
Няма държава, няма държавни институции, няма закони, няма политически сили, няма леви, няма десни, няма националисти, няма монархисти, няма народ, няма нация, няма личности, няма нищо... И Църква няма, няма и религия. Православното християнство и Тенгрианството се размиха в морето от неизброими секти и сектички. Скриха се сред мормони, сред масони, сред йеховисти и евангелисти, сред кришнаити и сатанисти, сред мюсюлмани - фундаменталисти, сред бахаи, юдеи, дзен-будисти и мормони. /Нямам, разбира се нищо против гореизброените, както нямам нищо против чукчите или против зулусите, но нали ставаше дума за България!/ Няма вяра, няма надежда, няма храна нито за тялото, нито за душата. Ще има само избори. Животът ще продължи, но без България и без българи.
И какво от това?
юни - септември 2000 година
октомври 2006 година
НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ
ЧАСТ III
Завърших втората част на моята “Тайна история” с чувство на отчаяние и безнадеждност. Но Стрелата на Времето не се е обърнала, животът продължава. И ако наистина нямаше надежда, то трябваше да се смиря с обречеността, да се примиря, да се откажа и от написването на третата част, и от борбата. Нима можех с лека ръка да отрека делото на целия свой живот? Е, добре! Да предположим, че наистина изходът го няма. Ами тогава да го създадем! Ето, затова написах третата част. Целта ми е колебаещите се да осъзнаят:
Ремонт на съществуващото не е възможен. Плебейщината не подлежи на облагородяване. Ние трябва, длъжни сме да се опълчим срещу съществуващото Зло, да го победим и отново да въздигнем своя стар Български Дом! Ние трябва да станем и да тръгнем!
***
Срещу грабежа
Каквото и да прави, комунистическата власт не може да бъде законна. Донесена върху остриетата на чужди щикове, укрепила се с помощта на безброй престъпления, проляла реки от невинна кръв, докарала България до всеобща разруха, тази власт бе принудена да поотпусне юздите. Временно, както се оказа.
Българският /макар, че е по-правилно да го наречем противобългарският/ комунизъм се наметна с демократични одежди. Регистрира множество партии, даже отначало спря преките преследвания заради проповядване на антикомунизъм, започна да говори с нов, благ глас. Но забележете - законната власт не върна. Новите партии те, комунистическите престъпници ги регистрираха. Признаха ги, за да получат покрай тях признание и те - половинвековните палачи на България. Комунистите узакониха своите създадени от самите тях конкуренти с илюзията, че посредством тях и партията на грабежа ще се превърне в законна партия. Аз питам: може ли да бъде узаконена ситуация, създадена от поредица престъпления? И още: комунистите позволиха да съществуват конкуренти, но не и откровени врагове на червените крадци и грабители. Парламентарни опоненти - да; личности, изповядващи различна от марксическата идеология - в никакъв случай.
Първите, усетили на свой гръб лишенията на т. нар. "мирен преход" не бяха комунистическите функционери. Не бяха некадърните стопански ръководители. Не бяха и дейците на изкуствено създадената "опозиция". Първите пострадали бяха винаги обезправените работници и селяни. Пенсионерите, децата, способните личности на България. А също храбрите българи, осмелили се да се опълчат срещу болшевишката тирания през годините, когато съпротивата съвсем не бе безопасна. Хаотичното състояние, в което днес се намира Родината ни, се развиваше паралелно с "демократизирането" на нашия политически и обществен живот. Дори когато на власт дойдоха неясните демократи, стана още по-зле. Вместо с отговорност за виновните, СДС се захвана да търси отговорни постове. За себе си, естествено! И за своите послушни протежета. А народа кучета /развъждани от многобройните екофондации/ го яли. Държавата с нейния авторитет, принадлежала безразделно на комунистическата върхушка само бе преразпределена. От новото разделение на народа по-леко не му стана. Печеливши се оказаха отново старите, познати болшевишки разбойници.
През 2000-та година в България неморалността и престъпните наклонности и деяния се приемаха като нещо нормално. Дори ако ставаше дума за обществено ангажирани лица. А когато около някой скандал се получеше твърде голямо брожение, веднага се измисляше нов, по-пикантен, но незасягащ въпросите на всекидневието скандал. Хорицата можеха да говорят и мислят за всичко, но не и за онова, което пряко се отнасяше до тях и до живота им. Хорицата не биваше да си направят следната проста сметчица: “От действията на политиците зависи нашия хляб. Значи ние не само имаме право, но ние сме длъжни да търсим сметка за действията им. Престъпление пред нас и нашите деца ще е, ако само ги наблюдаваме отстрани безмълвно.” Само че Властта им казваше друго: “Вие сте малки, вие сте дребни и нищожни, от вас нищо не зависи, така че си трайте да не стане по-зле!” И нещастниците, зомбизирани и видиотени се подчиняваха като по команда. Плановете на противобългарските заговорници даваха своите отровни плодове.
***
Кой го измисли, по какъв план бе приведен в действие българоунищожителния заговор? Но преди това нека отговорим на един друг въпрос:
Кой възражда диктатурите
Изродената ни представа за демокрация е на път да съживи поумрелите мераци за нова диктатура. А толкова се радвахме, когато се разделихме със старата!
Нашето много демократично правителство отказа всякаква отговорност за здравето на българските деца. Родителите трябвало да плащат солидни здравни данъци. Всеки месец. Ако пък нямат достатъчно пари и детето им недай Боже се разболее, то просто няма да бъде лекувано. Кратко и ясно. В пълно съгласие с принципите на пазарната икономика. Държавата нямала достатъчно средства за лечението на собствените си деца. В скалата на почитаните ценности децата стоят далеч по-назад от депутатските мерцедеси, например. И целият този цинизъм на фона на всекидневни хвалби за оказана братска интернационална помощ за албанците в Косово, за пострадалите от земетресението в Турция или за кхмерите в Кампучия. Не че не изпитвам състрадание към гореизброените клетници, но повече обичам моето си дете. Като мен мислят почти всички нормални хора по света. Повечето българи - също. И заваляват спомени...
Как по времето на комунизма здравеопазването било безплатно, как по времето на национал-социализма Адолф Хитлер проявявал изключително внимание към германските деца. Следват разсъждения на тема безплатни или поне безумно евтини учебници. Следват лекции за ползата от ученическите униформи и вечерния час. До доброволното приемане на униформеното мислене остава само една крачка.
Нагледахме се на закрити предприятия. На ликвидирани производства. На съсипани цели отрасли. Безработните вече никой не се наема да ги брои, толкова са много. И отново чуваме напомняния за времето на болшевизма и фашизма. За недостига на работна ръка, за свободните работни места, за търсене на специалисти. За непрекъснатото изграждане на нови фабрики и заводи. Ама тогава заплащането било мизерно? Сега да не е по-добро?Преди десет години минималната заплата в България беше 140 лв., а цените общо взето бяха по-ниски. Особено тези на електричеството, на бензина, на транспорта. Хората днес на много места работят за по 50 - 60 лева на месец. Отново следва извод, че преди е било по-добре. Защитниците на демокрацията не намират аргументи да възразят.
Магистралите ни постоянно са в ремонт. Веднага следва съпоставка с аутобаните на Хитлер. Рухналите сгради след земетресението в Турция станаха повод да се заговори за качеството на нашето строителство. Като истински гении, новоизлюпените ни велможи решиха точно тогава да бутат мавзолея на националния предател коминтерновеца Георги Димитров. Оказа се, че за събарянето е нужно повече време, отколкото за построяването му. В контраст с днешните жилищни блокове, напукващи се при първия земен трус или поредния бомбен атентат. Сравненията никак не са в полза на така наречената демокрация.
Липсва всякаква сигурност. Сигурност за утрешния ден. Сигурност за хляба. Сигурност, че няма да те пребият и оберат. Сигурност, че няма да те заколят на първата пресечка. Сигурност, че детето ти ще се върне живо и здраво от училище... Обикновеният, нормално мислещият, разумният човек не се интересува как се нарича обществената система, в която е принуден да живее. Не го интересува името на управляващата партия. За него единствено важно е животът му да става все по-добър. Човекът от улицата, който до вчера крещеше и скачаше по митинги вече не иска демокрация. У уморения човек е останало единствено желанието да подобри своята окаяна участ.
А иначе, ако ги слушаме, без малко да повярваме, че управниците ни се стремят към социален мир. Позволявам си да кажа какво мисля по въпроса. Социален или социалистически мир искат нашите комунардемократи? Разликата е огромна. Социалният мир примирява обществените групи. Социалистическият ги умиротворява. До смърт. Толкова по въпроса за мира и войната.
"Да, трудно е, но пък има свобода!" - плахо се опитват да възразят свръхдемократите от Съюза на ДС. Свобода ли, каква свобода? В днешна България има свобода за мафията, свобода на порнографията и проституцията, на хазарта и безконтролното ограбване. Останалите свободи - на словото, на печата, на убежденията, на съвестта, на сдруженията - практически не съществуват. Както преди обявяваха за най-тежко противодържавно престъпление всяка критика срещу управляващите комуняги, така и днес несъгласието с управляващите "демократи" е обявено за фашизъм, щом не излиза от средите на комунистите. Нека добавя, че на БСПарите е позволено онова, което за други е най-строго забранено. Задачата на червените капиталисти е да създават илюзия за някаква опозиционност. Към останалите критици на режима се прилагат същите репресии като по времето на Вълко Червенков и Тодор Живков. И ги извършват същите стари изпитани кадри - все още непенсионираните офицери от Държавна сигурност. Под ново име, разбира се. Все по-очевиден става фактът, че народът е по-уплашен, отколкото преди десет години. Та за каква свобода ставаше дума?
Диктатурата, безконтролната власт е зло. Независимо как се нарича. Но рухването на Живковия режим бе последвано от такава уродлива система, пред която започваме да изпитваме носталгия към ужасите от близкото минало. След десет години на успехи и исторически победи, мечтите по твърда ръка преживяват разцвет. В България вече искат диктатура. В България вече мразят самата дума "демокрация". А можеше да не е така.
... Ако сравненията бяха в полза на демокрацията.
***
Бедата е всеобхватна, но ние можем да я спрем, стига да пожелаем. Стига да се изпълним с решимост да ги спрем. Главните, стоящи пред нас въпроси са три:
Какво всъщност се случва с нас;
Защо се случва именно така, а не иначе, кой има интерес от нашето унищожение;
Как да преодолеем зловредните за нас последствия?
Въпросите ми не са безцелни. Те са основание ние, засегнатите от Злото, от демократическия цинизъм да се захванем с политика. Но първото задължително условие за успеха е едно: нека със свещеното Дело се заемем самите ние. Доверим ли се на друг, наредим ли се под чуждо знаме - пак ще бъдем излъгани. Защото всеки работи за себе си, никой външен не го е грижа за нас. Нашето спасение е наша работа. Не сме безсилни, както се опитват да ни внушат, но наготово нищо няма да дойде.
Време е най-сетне да започнем!
***
Когато преди половин век сталинистите дойдоха на власт, те ни казваха: "Господството на буржоазията трябва да бъде заменено от господство на пролетариата". Но тъй като според Владимир Улянов - Ленин "работническата класа е неспособна да управлява", господството се осъществяваше с посредничеството на така наречените "професионални революционери". Такива, като Тодор Живков, Пеко Таков и Мако Даков. Днес същите пребоядисани маркс-ленинчета ни заявяват: "Господството на комунистите трябва да бъде заменено от господството на капиталистите". Но, че става дума за едни и същи лица забравят да ни уведомят. Нима има разлика между стария развит социализъм и новия, уж демократичен, но недоразвит капитализъм?
Една престъпна група, служейки си с измамни лозунги се готви да властва вечно. Ние, новите десни питаме: не е ли възможно в държавата да господстват интересите на цялата нация, а не на някаква малочислена група лъжци и измамници?
Подобно състояние на нещата не може да постигне никой друг, освен самият народ, осъзнал идеята за народностна общност. Заради всички нас и заради всеки от нас! Учеха ни, че народът е съставен от противопоставени една на друга класи. Настройваха ни едни срещу други, разделяха ни, за да ни използват по-добре, за да крадат безнаказано нашия труд. Печелеха дори от смъртта ни, като продаваха и все още продават органи, взети от нашите мъртви тела. Нима ще позволим да им робуваме вечно? Това би означавало да подпишем смъртната присъда над българския народ. Стига са ни учили кое съответства на техния закон, и кое - не. Законно е онова, което е полезно за народа. Ако някой е натрупал имане благодарение на своето трудолюбие, ум, талант или находчивост, ще бъде престъпление да му се отнеме. Но ако имането е натрупано с измама, законно е то да се върне на жертвите, от които е отнето. Да се върне на истинските собственици. Затова наш дълг е да наблюдаваме кой как е забогатял. Един ден ние ще отнемем от престъпниците богатствата, които те нямат право да притежават. Мародерите, които в момент на война или бедствие грабят от бедните, ги бесят. В този смисъл си мисля, че управниците, които в момент на национална катастрофа отнемат последния залък от своя бедстващ народ, ние би следвало да ги определим като мародери. Тогава ще трябва да ги осъдим и да ги избесим съгласно военновременните закони. И ще бъде забавно да гледаме как ритат.
Ако ли не - ще ни се наложи да преживеем предсказанието, че главните, централните улици ще станат дотолкова небезопасни, та ще ни се налага да ползваме заобиколни маршрути, за да се приберем вкъщи. Ще се сбъдне прокобата, че в България ще властват