Новата тайна история

Вид материала

Документы

Содержание А България се нуждае от бранители! Такава няма! Новите десни Ние ще доведем Справедливостта. Десницата не търпи паразити! Какво виждаме в днешна България? Десницата се бори!

Подобный материал:

• Статья «Коммерческая тайна компании» Вопрос : «Что такое коммерческая тайна?» Ответ, 124.15kb.
• Коммерческая тайна исстари охранялась при содействии государства, 120.72kb.
• Тайна Воланда «Ольга и Сергей Бузиновские. Тайна Воланда», 6953.4kb.
• Книги: "Расшифрованный Нострадамус", "Тайна имени", "Последняя тайна Нострадамуса", 458.72kb.
• Регистрационен документ на “Булгартабак – холдинг”ад за 2006, 1729kb.
• Главная тайна кино, 1214.89kb.
• Великие любовники, 535.93kb.
• Оформление В. Осипяна шарпантье Л. Гиганты и тайна их происхождения/ Пер с фр. Е. Муравьевой, 1842.48kb.
• Виктор Кузнецов: «Тайна гибели Есенина», 4242.75kb.
• Кузнецов В. И. к 89 Тайна гибели Есенина: По следам одной версии, 4295.58kb.

А България се нуждае от бранители!

Българските деца се нуждаят от някой, който да ги закриля. Възрастните Българи се нуждаят от някой, който да им осигури достойни старини. Българските трудолюбиви ръце се нуждаят от някой, който да им осигури препитание, вместо унизителна социална помощ. Българските улици се нуждаят от безкомпромисна сила, която да ги превърне в безопасни за разходка места. Хората не искат да слушат защо ще става по-зле. На тях им омръзна да слушат за причините, породили един или друг провал. Те, нормалните, честните, страдащите българи искат да знаят как може да стане по-добре! Беше през юни 1999 г. Финансовият министър Муравей Радев заяви че, държавата не бива да субсидира каквото и да било и когото и да било. Вероятно Радев е прав. Сигурно е прав, щом е министър. Но в такъв случай аз питам защо гражданите трябва да плащат данъци? Кой малоумник ще вземе доброволно да субсидира една такава държава? Оставихме се други да ни изведат от блатото на комунизма, и те ни натикаха в нова безизходица.

Нека поставим под наблюдение комунягите. И червените, и сините. Да ги следим, да записваме и документираме техните престъпни деяния, за да не ни се оправдават с професионализъм, когато поискаме тяхното осъждане. До ума и сърцето на всеки трябва да стигне истината, че досега сме били свидетели на борби между отделни комунистически котерии. Битката между комунисти и антикомунисти още не се е състояла. Как могат да твърдят, че тази битка е спечелена или загубена? От ляво и от дясно са единодушни, че сме тръгнали в най-опасната посока. А ние вървим право напред. И ще вървим, докато не достигнем набелязаната цел!

Погледнете властващите политически формации, сврени на топло в така наречения "Парламент" - коя от тях наистина е антикомунистическа и антиграбителска? Коя от тях ще се справи с многото задачи?

Такава няма!

Националисти претендират да бъдат и ВМРО. Само че тази партия май няма нищо общо със старата ВМРО на Ванче Михайлов и Тодор Александров. Пълната с ченгета търговско-печалбарска организация заслужава по-скоро да бъде наречена МВРО. Ако се опитат да ми възразят, готов съм да представя справка за част от кандидат кметовете им по време на общинските избори през 1999 година. Не става дума за Александър Долев от Пловдив, те набедиха сина на един антикомунист, - политзатворник /Иван Илиев Долев, съден веднъж като легионер през 1946 г. и отново през 1977 г. в процеса на Васил Златаров/ в несъществуващи грехове, но пропуснаха неприкрити служители на зловещата ДС, участвали в репресии и убийства. Иначе момченцата на Красимир Каракачанов много добре са си направили сметката. Тези уж патриоти се съюзяват единствено поради съображения за личната им изгода, тях нито Македония ги интересува, нито България. Не вярвате ли? На общинските избори през 1999 година ВМРО влиза в коалиция както следва:

Община Белово - с циганската партия “Свободна (от българи и закони) България” на “цар” Киро; Община Левски - с ДПС; Община Велинград - със “синьото” ДПС. Нужен ли е специален коментар? Знаете ли кой управлява България? MBP и коалиция!

"Нация, която се спотайва, докато нейните служители на реда садистично умъртвяват невинни деца не може да съществува. Някой трябва да проговори." - 13 април 1995 г. - из писмото ми до вестника на анархистите "Свободна мисъл" по повод убийството на 18 годишния Христо Христов в полицейския арест. В бр. 5 от същата година вестникът публикува моя статия за случая. /Никое друго печатно издание не посмя!/ Не е изненадващо, че по-късно, през 1998-ма колеги на ченгетата убийци ме обявиха за фашист. А служителите на реда продължиха да убиват невинни, без да чуят и най-плахия упрек. Какви националисти може да има в България, щом като от нацията май нищо не е останало?

Националисти са БНРП, Българската национално-радикална партия на д-р Иван Георгиев. Обаче от тази, някога доста могъща партия днес наблюдаваме само жалки останки. На събранията им присъстват шепа привърженици, като количеството им намалява всеки месец прогресивно. А някога клубът не побираше желаещите да влязат. Митинги вече не свикват, защото никой не ходи на тях.

Ами финансирането на партията? През 1992 г. стана ясно, че Българската християндемократическа партия - център на Георги Гелеменов е получавала пари от брата на Красимир Премянов. На негова издръжка бил и в-к "Християндемокрация", който проведе предизборната агитация в полза на БНРП през същата година. Нека разгледаме въпроса по-подробно.

През 1991 г. редакторът на "Християндемокрация" Петко Каменарски открадна над 300 000 $ от Георги Вилхелмов Гелеменов и забегна в Рио де Жанейро заедно с любовницата си Ваня Кайнакчийска и със своя колега от редакцията на "Християндемокрация" Димитър Лазаров, по прякор Баба Корейка. За произхода на парите Каменарски обяснил, че са от фирмите на бившия шеф на научно-техническото разузнаване Георги Манчев и от сметките на Дилян Дорон. След кражбата, останал без средства, Гелеменов се обръща към Александър Лилов. Фирма "Синон", ръководена от бившо ченге и занимаваща се с петролен бизнес му отпуска значителна сума. Следващите постъпления вече са от Николай Премянов, брат на червения вожд Красимир Премянов, за когото в родния му град пееха песни: "Премянов е прасе, агент на КаГеБе". А фирма "Синон" /звучи почти като Сион!/ се заема с финансирането на БНРП. Поне такова е писменото твърдение на бившия главен редактор на в-к “Християндемокрация” Любомир Захариев, зет на Владимир Свинтила.

И така, с парите на Премянови Гелеменов започна издаването на в-к "Антикомунист", от когото излязоха само девет броя. После главният редактор на "Антикомунист" Валентин Маринов, един изключително трудолюбив и съвестен журналист бе подложен на всякакви удари, докато накрая го бяха видели като просяк на Централна гара. Нерадостна съдба постигна и "Християндемокрация". Шефовете на Гелеменов му бяха обещали, че ще започнат да печатат вестника на офсет, ако той отстрани главния редактор Любомир Захариев и мен. Махнаха Любо, махнаха и мен, вестникът излезе на офсет още няколко броя и спря окончателно. А самият Георги Гелеменов изпадна до положение, че едва да изхранва семейството си. Комунистите вече нямаха нужда от краен антикомунизъм.

А толкова добре тръгнаха нещата в началото! През 1990 година преди, по време и след изборите за Велико народно събрание БНРП огромни маси хора, недоволни от създаването на ДПС и от турското настъпление. Когато депутатите трябваше да влязат за своето първо заседание, около Народното събрание направихме жива верига и част от турците имаха големи проблеми с влизането в сградата. Вестникът на БНРП “Български глас” набра популярност. През есента на 1991 г, когато бяха насрочени нови избори, БНРП в съюз с партията /или по-точно с вестниците/ на Гелеменов реално трябваше да има депутати. Според Константин Събчев, който тогава работеше в “Християндемокрация”, вечерта след изборите доцент Драгомир Драганов чул как някаква служителка от ЦИК да възкликва: “Какво да ги правим тея нацисти, те вече минаха четирите процента!”. Обаче нали знаете, че не е важно как е гласувано, а кой брои гласовете. БНРП нямаше представители в ЦИК, изборният резултат бе фалшифициран и партията тръгна надолу. Самият д-р Иван Георгиев е един несъмнен ерудит. Син на академик Емил Георгиев и племенник на академик Владимир Георгиев. Великолепен оратор, умее да общува с хората, притежава една от най-богатите частни библиотеки в България. Готов на жертви и компромиси в името на Идеята. Питал съм се колко лидери на партии са готови да превърнат домовете си в партийни щабове и да заседават там до зори. Само че Доктора е пример как личностните качества да Водача са недостатъчни да компенсират могъществото на огромната репресивна машина.

После се направи поредният опит за реанимиране на БНРП посредством Историческо дружество "Българска Орда". От Ордата се отстраняват проседесарски настроените Милка Станишева - Шварц, дъщеря на писателя Николай Станишев и доц. Пламен Цветков, за когото се писа, че бил син на генерал от ДС. Вместо тях начело излиза д-р Дориан Александров, активист на БНРП още от самото нейно начало. На практика само се получи разцепление в ИД "Българска Орда", а БНРП вече няма нужния кадрови потенциал, за да се възползва. Последно действие на пиесата е назначаването на изгонения от партия “Атака” депутат Павел Чернев за председател на Национал-радикалите. Май следващо действие няма да има.

БББ? Той може да е блок, може да е бизнес, но най-малкото е български. Националистическата истерика на Жорж Ганчев /Защо ли се отказа от рожденното си име Георги Петрушев?/ не може да скрие откровено противонационалните действия. Нека припомня само два случая: Нансен Бехар /Само колко по български звучи!/ бе начело на кампанията срещу "Воини на Тангра", същият Бехар застана начело и на кампанията, целяща влошаване на отношенията между България и Израел; и Георги Дилков - Лорда /Защо ли не се е нарекъл Багатура, Боила или Багаина, а му е по-приятно да го наричат Лорда?/, който се превърна в най-яростния закрилник на бандита с циганско самосъзнание Цветелин Кънчев. Партия 666 /БББ/ се изяви като най-антинационалистическата формация с приравняването на родолюбието към расизма. Небезинтересно е да се спомене, че докато от трибуната на Парламента Бехар искаше "най-строго наказание" заради две антиправителствени листовки, политическите сили, главният прокурор Филчев, Военна прокуратура /в лицето на някой си полк. Бонев/ и министерството на вътрешните работи се обявиха в защита на наркотрафика. Майор Петър Петров от Националната служба за сигурност - Ботевград, започнал оперативната разработка срещу Воините на Тангра се оказа замесен в преминаването на един от хероиновите канали през България. Отправихме навсякъде сигнали, придружени със съответните доказателства. Гореспоменатите институции и лица защитиха и него, и съучастниците му. Даже "свръхдекомунизаторът" Лъчезар Тошев не се впечатли от факта, че Петров като служител на нетолкова бившата ДС е пряк участник в репресиите срещу противници на Живковия режим. Стъписването на овластените пред няколко провинциални ченгета доведе дотам, днес Ботевград да е наводнен с употребяващи хероин младежи. А Воините на Тангра трябваше да бъдат заклеймени като расисти, защото били непримирими противници на наркоманията. Гадната роля да подклажда огъня на борбата с расизма, антисемитизма и родолюбието се падна именно на БББ. Нансен го разбирам - при Бехарови антибългаризмът е родова черта. Пред мен стои полицейска справка от 1930 година /Преди някой в България изобщо да е чувал за Адолф Хитлер, нали така!/ за търсени от Дирекция на полицията лица, извършили тежки противодържавни престъпления. Там виждам имената на Израел Бехар, Лазар Бехар и Сами Бехар. Та нека оставим Бехар, но нима Жорж Ганчев не се усеща какви ги върши неговата "дясна ръка"? Естествено под благовидния предлог за борба против расизма, фашизма, национализма и българизма... Под същия предлог дон Цеци и Лорда внесоха законопрект за наказателна отговорност срещу всеки, осмелил се да назове етническата, расова или верска принадлежност на един или друг престъпник. Време е да кажа няколко думи и за самия расизъм.

***

През 1964 г. гръмва скандалът с негъра Джеймс Финли от Кливленд. Черньото се лекувал от язва, но вследствие на лечението, кожата му от черна, взела та побеляла. Побеляла и косата, побелели и мустаците. Негърът се превърнал в алабинос, в бял. И същите негри, които постоянно пищят, че искат равенство с белите хора, подложили на терор своя сънародник само заради цвета на неговата кожа. Съседите не искали вече да разговарят с белия негър, приятелите му го гледали накриво. Финли бил принуден да се пресели в Чикаго, съпругата му го напуснала. Нещастникът бил принуден да заведе съдебно дело срещу лекарите. И още един пример, този път по-значим, при това от Африка:

22 април 2000 г. По CNN постоянно показват сцени на черен расизъм. Негрите в Родезия тероризират бялото население, разграбват имуществото му, издевателстват над живота и честта на невинни хора. Юдеоамериканската пропаганда най-сетне благоволи да види какво се случва, когато бял попадне във въоръжените с власт ръцете на черен. Ционистката машина за всеобщо оглупяване най-сетне призна, че расизмът може да бъде и с обратен знак. Кога ли нашите поамериканчени дърдорковци ще забележат, че в България има расизъм, но това е черният расизъм, осъществяван от циганското малцинство спрямо коренното население на държавата? И тъй като все пак във в-к "Монитор" се появи статия по този въпрос, си мисля дали някой евреин, взет по погрешка за българин не е станал жертва на мургавите разбойнически набези? И ако ще се говори за правата на циганите, нека си го кажем без увъртане: борбата, водена от българските цигани не е национално, а криминалноосвободителна. Те ни колят и грабят сега, когато все още сме мнозинство. По всякакъв начин се гаврят с нашето национално достойнство, макар че сме повече и по-силни от тях. Какво ще се случи утре, когато мнозинството бъдат те? Когато те ще са по-силните? Ще споделим съдбата на християните - маронити в Ливан, на гърците в Северен Кипър, на сърбите в Косово. Така ще бъде, ако допуснем да ни отнемат земята без бой. Те се борят за правото си да грабят, да насилват и да убиват. Тук, в България циганите искат много и специални права. Не е зле да им се напомни с какви права се ползват сикхите от Халистан в тяхната родина - Индия.

Националисти бяха ХРП, Християн-радикалната партия. Само че репресиите на властите и измяната на бившия Цар на практика унищожиха и тази партия. Смея да твърдя, че в страната ни националисти вече няма.

Но не само отказът от съпротива срещу злото ми дава основание да мисля, че "официалните" не са националисти. Известният родолюбец Пламен Василев стана главен редактор на издаваното от BMPO списание "НИЕ", но партийната върхушка не позволява системното и целенасочено разработване на една завършена националистическа идеология. Нещо повече - "НИЕ" публикува статии, обясняващи идейните основи на европейските, азиатските и зимбабвийските националисти, но за българските десни това не се отнася. Отново се оказа, че подобни идейни разработки имаме единствено ние, Воините на Тангра. Те бяха писани през 90-те години на ХХ век, когато понятията ляво-дясно все още не бяха напълно лишени от смисъл. Оттогава насам положението много се промени. И все пак си мисля, че по много от важните въпроси бяхме прави. Ако днес бих поправил нещо, то е да заменя “десни” с “националисти” и нещата в общи линии ще си дойдат на мястото. Предлагам на вашето внимание един от текстовете, пък вие съдете.

***

НОВИТЕ ДЕСНИ

Българската национална Десница - това сме ние. Ние сме Десницата и бъдещето е наше!

Какво ни отличава от останалите и защо сме уверени в победата?

Десетилетия наред Българинът бе подлаган на всякакви експериментални реформи и революции, на опити и промени. В името на една или друга идея. Общият признак на всичките безумия бяха гръмко рекламираните обещания и лозунги - паравани, с които се искаше защитата на някой социален слой. Вместо всенародно благоденствие, резултатът бе винаги един и същ - разширяване спектъра на социално слабите, както и стесняване кръга на разполагащите с националните богатства. Хилядите бедняци станаха милиони и тяхната мизерия се задълбочаваше. Десетките хиляди заможни хора намаляха до стотици свръхбогаташи.

Накрая се стигна дотам, една полуанонимна група да се разпорежда по свое усмотрение с цялата държава. Само за броени години марксистите превърнаха целия български народ в огромен социално слаб слой. При това да не забравяме, че социално слабите Българи обитават една от най-богатите територии в Европа.

Днешното трагично положение не бе създадено единствено от комунистите. Коалиция от партии, обединени от идеите на интернационализма подготви и осигури условията, нужни за налагане на болшевишката диктатура. Днес същите тези партии, без които настъплението на червените нямаше да се осъществи осигуряват преобразяването на комунистите в демократи и капиталисти. Защо ли не кажат открито, че това са същите леви партии от познатия Отечествен фронт, ами залъгват Българите с някакви си Евролеви, центристи и прочее измишльотини?

През 1990 г. нацията се изправи пред избора: да продължим ли по пътя на революционните промени, на опитите и експериментите, пораждащи все нови и нови социално слаби или да тръгнем към въстановяване на типичното Българско народно стопанство? Това стопанство не само не отслабваше народа, но се грижеше да няма мизерстващи и бедни Българи. Стопанство, при което отпадаше нуждата от демо-социалистическа и социалдемократическа уредба на Държавата. Българите бяха излъгани и под маската на борба против комунизма избраха властта на стария болшевишки грабител. Десницата, раздирана от вътрешни боричкания тогава не успя да излезе на политическата сцена.

Така България бе поставена пред прага на разпадането. Така Българската нация бе поставена пред прага на изчезването.

Защо левите ни докараха до това отчайващо положение? Защо искат да ни унищожат? И като нация, и като Държава.

Отговорът се съдържа в най-скриваната тайна на левицата. А тайната е, че всяка лява партия или организация получава своята идеология, своята стратегия, своята програма отвън. Левите сили като цяло се командват от един световен паразитен Център. Каквото Центърът реши - това ще извърши партията. Народът тук няма никакво значение. За справка - изповедите на Кръстьо Раковски. Доказателствата са многобройни и тях ще разгледаме отделно, а сега нека продължим започнатата тема.

Десницата ратува за възстановяване на онзи тип уникална Българска Държавност, стопанство, обществен живот и собственост, които бяха ликвидирани от веригата леви партии, обитаващи и днес Народното събрание. Тези партии, говорещи отново за “грижа към народа” всъщност се грижат само за едно - създаване на условия, при които социалната слабост на Българската нация постоянно да се увеличава. Левицата се грижи Българинът да се прекланя пред някаква чужда сила - СССР, САЩ или Обединена Европа. Десницата се бори да върне достойнството на Българина. Десницата иска Българинът да има самочувствие именно на Българин, а не да се чувства като нищожна единица в някаква международна /интернационална/ система.

Интересите на левите партии съвпадат със заповедите на техния господар. Тези партии не могат да съществуват, ако не паразитират върху гърба на изкуствено създадените за тази цел социално слаби. Ние, десните изразяваме убеждението, че социално силна Държава и нация не могат да бъдат политическа цел на никоя партия, имаща за своя основа интернационализма или космополитизма. /Длъжен съм да поясня. Интернационалисти са марксистите: комунисти, социалисти, социалдемократи. Либерали и демократи са космополити. На практика няма никаква разлика./ Създаването на силна Държава, населявана от заможни поданици автоматично води до изчезването на онзи гласоподавателски състав, на който такива партии разчитат. А ние знаем, че тяхна единствена цел е властта.

Ние, десните предупреждаваме: независимо какво твърдят в Парламента и в средствата за всеобщо осведомяване, левите партии само ще разширяват кръга на социалната бедност и мизерия.

Те системно ще полагат усилия да запазят онова съотношение на силите, при което всяка от тях да оправдава преднамерено ограничените си успехи със своето ограничено мнозинство в законодателния орган. И в друго ни обвиняват: че сме искали да разрушим тяхната демокрация и на нейно място да създадем една система, в която ще царува узаконеното неравенство. Нека се разберем: неравенството пред закона съществува и днес. Но то е неравенство единствено в правата. Ние ще въведем неравенство и в отговорностите. На всяко право ще съответства съответното задължение.

Ние ще доведем Справедливостта.

Десницата ратува за премахване на революционните поражения, нанесени на нашата Родина. За премахване язвата на социализма и социалистическите идеи. Десницата не търпи също и плутокрация - властта на забогателите от власт.

Десницата не търпи паразити!

Десницата е непримирима към комунизма, социализма и опиращите се върху учението на марксизма идеи.

Десницата е непримирима към свръхбогаташите и международния финансов капитал, към чуждата опека и небългарското управление над измъченото ни Отечество. Десницата е непримирима към несправедливостта във всичките й форми!

Какво виждаме в днешна България?

Децата гладуват. Младежите са лишени от бъдеще. Трудолюбивите Българи са лишени от възможността да се трудят или в най-добрия случай получават за труда си нищожна заплата, с която едва се изхранват. Пенсионерите ровят в кофите за боклук. Числеността на Българския народ намалява постоянно за сметка на взривообразно увеличаващото се число небългари. България се обезбългарява, престава да бъде Българска. Към какво се стремим ние? Целта ни е да неутрализираме цялото крадливо и паразитиращо малцинство, без оглед на етническа, расова или верска принадлежност на неговите съставни части. Принадлежащият към това малцинство българин не е българин, не е негър, не е китаец. Той е същество без националност и вяра. Той е кърлеж, когото ние трябва да изтръгнем от своята плът, да го оставим да умре без храна.

Ние, десните искаме да видим една България, осигуряваща достоен живот на своите поданици. Една България, чието население няма да се нуждае от социална защита. Ние се борим не за нещо измислено, а за Българския народ, който трябва да бъде достатъчно силен, за да поеме своите съдбини в собствените си ръце.

Без съветници, без опекуни и настойници.

Десницата се бори!

***

Лошото е само, че както се оказа, понятията ляво и дясно си отидоха заедно с ХХ век. Вероятно затова нито ние можахме да създадем нещо дясно, нито комунар-либералите съумяха да отстоят лявото.

Да, появи се и някакъв Съюз на репресираните, на редресираните, на депресираните или нещо такова. Един съюз, който въобще не се интересуваше от жертвите на комунистическия терор в България. Ще ви спестя анализ за дейността на този "съюз". Той е организация със затихващи функции, а докато настоящият текст види бял свят, почти сигурно е изобщо да прекрати съществуването си. Те и днес не смеят да обелят дума против довчерашните си инквизитори. Ченгетата били знаели много! - така ни уверяват. Ченгетата били знаели много, поради което те можели да манипулират политиците. Ами в такъв случай защо политиците постоянно пращат ченгета срещу нас, за да не кажем онова, което ние знаем за ченгетата? И още: някак срамежливо се подминава огромната разлика между милиция /сега полиция/ и Държавна сигурност /сега НСС/. Генерал А. Атанасов на няколко пъти подметна в пресата, че функциите на НСС не са полицейски, но не уточни какви са. Аз ще ви кажа - работа на полицията е да отървава обществото от престъпниците, а работата на НСС е да отървава политиците от техните неудобни противници. Но изглежда от СР не се смятат за неудобни, за да се вълнуват от подобни теми. За функциите на HCC откровено се изказа самият мургав Командир. На 17 август 2000 в интервю за "Хоризонт" Иван Костов заяви, че МВР е структура, чиято цел е да защитава авторитета на властта. Безопасността на гражданите, спазването на законите, зачитането на обществени ред, редът и сигурността - всичко това губи смисъл пред авторитета на синята власт. Така кръгът се затвори и отново се върнахме към времената отпреди 1989 година, когато цялата милиция бе само едно подчинено на ДС звено. А работата на ДС бе да се бори с народното недоволство.

Следват Движенията. През 1990 г. бе създадено първото такова - Движението за права и свободи, и ние още тогава с нагледни примери доказахме кой е неговият идеен баща - Адолф Хитлер. Хитлер наричал своята NSDAP (National sozialistische deutsche arbeite Partai), /Национал-социалистическа германска работническа партия/ не другояче, а именно "Движението". Имаше още многобройни съвпадения, но нека се въздържим от подробен анализ на миналото. Всъщност ДПС се изроди в Движение за привилегии и слободии, турците все повече се отдръпват от него и то започна все повече да се циганизира.

Движение "Гражданска инициатива", продължител на Комитет 273, творение на Любомир Собаджиев от Русе и Славомир Цанков от Плевен. Отначало Движението имаше някакви реални шансове. Революционният дух на двамата лидери увличаха жадните за решителни действия тълпи. Нека си спомним, че именно от Комитет 273 първи издигнаха лозунга "Желю - президент!" и "Долу БКП!", заради което тогава ги обявиха за екстремисти. Любомир Собаджиев, моряк по професия и анархист по убеждения бе осъждан два пъти за противодържавна дейност и бе лежал в затвора, откъдето се познавахме. Каквото и да говорят за него, той бе искрен и убеден противник на комунистическата власт. Смел, честен и жертвоготовен. Само че Любо успя много бързо да се самозабрави, започна да проявява надменност към предишните си съратници, обгради се с нови, "по-издигнати". Мога спокойно да кажа, че у него започна да се проявява една нескрита мания за величие. Вживя се в ролята си на велик вожд. Макар да отказа депутатското място, по едно време заемаше поста шеф на "Национална координация" в СДС. Финалът не е труден за предсказване. Седесарите го употребиха, след което набързо го разболяха. Сега Любо Собаджиев лежи в апартамента си на ул. "Пиер Дегейтър" напълно парализиран. Пие вода със сламка и едва движи главата си. Викат го отвреме на време да присъства на поредното мероприятие като екзотично животно - и толкова. През останалото време за него се грижи съпругата му Пенка, проявяваща непозната за нашето време вярност и преданост към болния си съпруг. Желю и компания напълно забравиха ветерана - инвалид. Никому не пожелавам подобна съдба. А не беше човек за изхвърляне.

Умря на 29 юли 2002 година.

Едва ли някой някога ще признае, че Любомир Собаджиев беше един от основателите на НДЗПЧ през 1988 г. Истината за раздялата му с Дружеството е ето каква: През 1986 г. Илия Минев, Григор Симов и още няколко души от нашите изпратиха открито писмо-апел до Виенската среща по човешки права. По този повод Любо ми писа: "Чух на 6 и 9 /декември 1986 година/ т. м. съобщението на BBC /Радио Би Би Си, бел. а./ за "шестимата български дисиденти". Явлението може да е неочаквано за западните наблюдатели, които отдавна са ни отписали като граждани на ХХ век, но е закономерно. Аз лично го очаквах, а и бях подочул нещичко. Една неприятна страна има тази работа: изкуфели фашисти като И. Минев се поставят начело." Две години по-късно показах писмото на Иван Василев Янков от Кърджали, който беше "комбина" с Любо в Старозагорския затвор: "Ванчо, не стига, че комунягите са впрегнали всичките си сили срещу нас, а и ние взехме да се плюваме помежду си." Иван уж се съгласи с мен, но когато Собаджиев му отишъл на свиждане в Априлци, където бяха изселени Иван и Златка Янкови, той му рекъл: "Любо, ти си написал едно писмо до Ангел, а той го показал на Илия Минев." На Минев пък съобщил: "Чичо Илия, Любо Собаджиев написал така и така за теб до Ангел, а Ангел си мълчи, той споделя мнението на Любо." Резултатът беше разрив /временен, слава Богу!/ и с двамата. Само че разцеплението и враждата между довчерашни приятели изиграха своята зловеща роля. Този и подобни случаи станаха причина българските антикомунисти да не намерят път един към друг след ноември 1989 г. Държавна сигурност можеше спокойно да вкара в играта своите протежета.

ДГИ не изпълни поставените цели, сега тя се оглавява от някой си проф. Сепетлиев, довчерашен блюдолизец на Тодор Живков и днешен приближен на Ахмед Доган, но не всички участници в Съпротивата се примириха.

После, през 1998 г. се създаде Движение "Воини на Тангра". Срещу нас, Воините бяха извършени невиждани в най-новата ни история политически мотивирани репресии: побоища, изземвания на лично имущество, дори имитации на опити за убийства за сплашване, но уж независимите средства за всеобщо осведомяване /макар, че ще бъде по-правилно ако кажем видиотяване/ и дума не обелиха. Все пак, информация изглежда е изтекла, тъй като само година по-късно започнаха да се появяват следващите Движения - вече с благи лица, послушни, фризирани, гримирани, напудрени... Гергьоден, Свети Георги... /Остана да доживеем съдаването на Движение "Гошо Тъпото"/ Оглавявани от ченгенца, от комсомолски секретарчета и агент-провокаторчета. От хитреци-сметкаджии с големи уста и дребни продажни душици. /За повече подробности проучете материалите по скандала между Димитър Луджев и Любен Дилов - син/ Само където нямат нищо общо със същността на думата "Движение", но това е вече отделен въпрос. Нека заявя без заобикалки и увъртания: Каквато и опозиционна сила да се създаде, щом злото и завистта владеят нейните лидери, то тя не може да бъде истинска опозиция, а ще е едно цяло с управляващите.