Новата тайна история

Вид материала

Документы

Содержание Новата тайна история Краят на антифашизма Можем ли нещо да направим, и какво? Краят на хитлеризма

Подобный материал:

• Статья «Коммерческая тайна компании» Вопрос : «Что такое коммерческая тайна?» Ответ, 124.15kb.
• Коммерческая тайна исстари охранялась при содействии государства, 120.72kb.
• Тайна Воланда «Ольга и Сергей Бузиновские. Тайна Воланда», 6953.4kb.
• Книги: "Расшифрованный Нострадамус", "Тайна имени", "Последняя тайна Нострадамуса", 458.72kb.
• Регистрационен документ на “Булгартабак – холдинг”ад за 2006, 1729kb.
• Главная тайна кино, 1214.89kb.
• Великие любовники, 535.93kb.
• Оформление В. Осипяна шарпантье Л. Гиганты и тайна их происхождения/ Пер с фр. Е. Муравьевой, 1842.48kb.
• Виктор Кузнецов: «Тайна гибели Есенина», 4242.75kb.
• Кузнецов В. И. к 89 Тайна гибели Есенина: По следам одной версии, 4295.58kb.

край на I част

***


НОВАТА ТАЙНА ИСТОРИЯ

ЧАСТ II

Седем години бяха нужни на демокрацията да ликвидира всички остатъци от Съпротивата срещу комунистическата диктатура. Седем години бяха нужни на демокрацията да се отърве от личностите, доказали, че реално могат да я застрашат. Най-добрите хора се преселиха в по-добрия свят. Кой остана тук? Остана боклука. Боклук, ама демократичен боклук! Останалите живи измежду нашите или се бяха пречупили и предали, или мълчаха. Този факт бе една от главните причини да пристъпя към създаване на Движението. Не исках делото на живота ми да пропада. Не можех да се примиря, че всичко е било напразно. Така го мислех тогава, така бе на теория. Практиката се оказа различна.

Воините на Тангра се обединиха на базата на родолюбивия ентусиазъм. Момчетата не се ръководеха от тънки сметчици и мисли за лично облагодетелстване. Дори в самото начало ние нямахме нито програма, нито ясна, завършена идеология. Нямахме нищо, освен разбирането, че няма кой друг да работи за България. А, да - с Исидор Иванов бяхме съставили една страничка, отпечатана на принтер и съдържаща конкретни инструкции. Сега тази страничка се намира в Окръжната прокуратура - София като "веществено доказателство". Според българската/!/ прокуратура и според българската/!/ национална/!/ служба за сигурност, загрижеността за съдбата на България е тежко противодържавно престъпление.

Едва доста по-късно се роди нещо като Манифест, където макар и в леко завоалиран вид се разглеждаха перспективите за развитие на Движението. Този текст го има в поредния, трети Интернет сайт на Движението, затова няма да го цитирам.

През декември 1998 г. /противо/-Националната служба за /не/сигурност извърши многобройни арести заради една разлепена листовка. Последваха разпити на местно ниво - в Ботевград, Враца, Бяла Слатина, Русе, Варна, Бургас, Долни Дъбник, Стара Загора, Свиленград, Ловеч и т. н. Исидор Иванов и Тодор Йорданов били задържани в районното полицейско управление - Ботевград без всякакъв повод. Двамата седнали да пият по бира и още преди да си допият първата чаша, дошли полицаи, извършили им лично претърсване и ги отвели, само защото преди това те идвали у дома да ме търсят. Шефът на НСС подполковник Петър Петров дори нанесъл побой над Исидор. Заповед за задържане и протокол за иззетите лични вещи естествено не им били представени. През юни 1999 г. по-голямата част от момчетата бяха викани в Специализираната следствена служба - София за даване на показания. Част от тях дадоха показания срещу мен. Хайде, нека не опетнявам имената им, те просто се уплашиха. До началото на септември същата година, когато следствието приключи с мнение за прекратяване на наказателното производство, повечето от тях се бяха вече отказали от възвишените си идеали. А през следващата година практически нямаше никой, решен да продължи започнатото Дело. Безизходицата се отрази пагубно дори за групата в Ботевград. Момчетата /с малки изключения/ не се отрекоха от Идеята, цели две години опитвахме нови и нови методи, но уви - без резултат. След като преките полицейски репресии не постигнаха целите си, нашите врагове с икономически средства ни доведоха до невъзможност да вършим каквото и да било. За справка привеждам текста на последната листовка на Движението, останала неразпространена поради липса на средства за нейното размножаване:

"Ние, народът на България

Всекидневно сме подложени на нечувани изстъпления. Престъпни банди безнаказано кръстосват страната ни. Невинни хора са грабени, насилвани, пребивани, без да има кой да ги защити. Вече не са сигурни нито улиците, по които вървим, нито домовете, в които живеем. Средствата за дезинформация и масово оглупяване, нарекли се гръмко "масмедии" самодоволно регистрират насилието. Безпристрастно и с насмешка. Държавната власт и полицията безсилно вдигат рамене. Съдебната власт, и тя не гарантира закрила.

Но разнесат ли се призиви за слагане край на хаоса и грабежа, за ред и справедливост - следват обвинения във фашизъм. Поиска ли се проява на загриженост не към кредитния милионер, а към редовия гражданин - това било клевета срещу демокрацията, престъпление по чл. 108 от НК.

"Търговец бе екзекутиран в магазина му; Чупят ръцете и крак на длъжник; 27-годишен уби майка си на Коледа; Цигани нападнаха къща след запой; Бомбен атентат срещу шефка на кооперация; Намериха 2 трупа на бебета в контейнер; Старица бе пребита за 45 лева; Три деца загинаха при пожар; Циганка измами 100 стопани; Безработна се хвърли от 12-ия етаж..." Това са малка част от заглавия в милиционерската многотиражка "Труд" за декември 1999 г. Какво още трябва да ви се случи, сънародници? Какво още чакате, та не вземете своята безопасност в собствените си ръце? Не виждате ли, че никой не го е грижа за вас, не усещате ли, че управници и политици само ви се подиграват? И ако днес те отмениха смъртното наказание за убийци на деца, утре ще отпадне всякаква наказателна отговорност за извършено престъпление. За полицията и НСС ще остане да арестува единствено недоволните.

Празна илюзия е, че ще се спасите. Грешите, ако си въобразявате, че ще оцелеете поединично. Проумейте най-сетне: срещу нас, българите се извършва геноцид. Пощада не е предвидена. Вижте разрастващите се гробища и преценете сами.

Нека си признаем: тези, на които мнозинството от народа повярва и гласува за тях, те ни донесоха само глад и мизерия. И към пълно унищожение ще ни поведат, ако все така им вярваме и гласуваме за тях.

Грабители и грабени, лъжци и излъгани - такова е политическото разделение в България. Няма никаква демокрация - има залъгалка за наивници. Няма партии - има престъпни групи по интереси. Затова като начало нека оттеглим своето доверие от тях. Нека се самоорганизираме за отпор, за взаимна защита. И тогава, когато се наредим под победните Български трицветни знамена, никоя престъпна сила няма да ни устои! - Движение "Воини на Тангра", януари 2000 г."

Идеалите не успяха да стигнат до основната част от населението, нови съмишленици не успяхме да привлечем, а от практическите идеи се възползваха разни шоуполитици, съзрели в пародийната им реализация възможност за лично преуспяване. Все пак, няма да е честно към момчетата, понесли страдания заедно с мен, ако не отбележа, че на властите бяха нужни цели две години, за да ни съсипят. Други, по-многобройни и финансово значително по-мощни сили бяха унищожавани за доста по-кратко време. Причина за нашата устойчивост намирам във факта, че за разлика от другите политически сили, ние имахме идеология и светоглед. Имахме Вяра и свещени цели. И аз вярвам, че ще дойде денят, когато онова, което днес наричаме "Глобален национализъм" ще завладее умовете и сърцата на хората по цял свят. Защото народите искат да видят алтернатива на т. нар. Нов световен ред, при който шепа финансови паразити се разпореждат със съдбата на цялото човечество.

Единствената отломка на Движение "Воини на Тангра" извън Ботевградската група, продължила самостоятелното си съществуване бе тази на Цветомир Йолов от Враца. Йолов посмя да направи страница в Интернет с името на организацията, където проповядваше нашите идеи. После изглежда в него заговори търгашеската кръв на неговия род от кръчмари и Йолов измени, при това по много отвратителен начин. Подробности изнасям във втората част на биографичната си книга. По онова време обаче в него имаше останки от някакви идеи и идеали. В страницата влязоха както голяма част от моите идеологически разработки, така и преводни материали от Емил Коларов – Зент Бурджан, а също текстове, изпратени от братята Петър и Юрий Хаджидимитрови от Берн, Швейцария. Братя Хаджидимитрови навремето организираха и финансираха експедициите до връх Тенгри Кан в Средна Азия, но към Воините се отнесоха твърде скъпернически, което не позволи на организацията да разгърне пълноценно своята дейност. Единствената "помощ", която получихме от тях, бяха преводите на западни историци - ревизионисти, опровергаващи мита за т. нар. холокост. Само че е една такава помощ твърде малко можеше да ни помогне в ужасните условия на борба, при които бяхме принудени да действаме. Имаше, разбира се обвинение, че проповядваме фашизъм, но ние излязохме със следния текст:

***

КРАЯТ НА АНТИФАШИЗМА

В България винаги се е спекулирало с понятието "фашизъм". За фашисти бяха обявявани кои ли не - от националистите, през монархистите, та чак до несъгласните с БКП социалдемократи. Пълна каша! По отношение на "антифашистите" обаче нещата са пределно ясни. С тази титла се кичат комунистите, при това най-ортодоксалната и фанатизирана част от тях. Макар че гореспоменатите социалдемократи, заедно със земеделците и разни други партии и партийки също по едно време да бяха антифашисти. Само където комунягите набързо забравиха за антифашизма на своите бивши съюзници. Дотук - нищо особено. Можехме да се усмихнем и да махнем с ръка, ако не беше едно важно обстоятелство.

В Наказателния кодекс се мъдри натрапеният ни от Йосиф Сталин и Андрей Жданов чл. 108, според който проповядването на фашистка и друга антидемократична идеология се наказва с лишаване от свобода до три години. Какво означава това? Че под ударите на този закон може да попадне всеки монархист. Спомнете си "монархофашизма"! После доживяхме антифашистите да докарат в страната самия монарх-“фашист”, за да спасят политическата си система. При това не го обвиниха във фашизъм. Обаче привържениците на монархията продължиха да са фашисти. Лудост някаква. В затвора може да отиде всеки вегетарианец - Хитлер също е бил такъв. Или всеки, осмелил се да критикува политиката на действащото правителство. Точно такава бе практиката до 1989 г., а по най-нови сведения същата практика се възражда и днес. Лично аз, например бях следствен по този член десет месеца през 1999 година. Ще възразите, че все пак нали не са ме осъдили, че справедливостта е възтържествувала. След някое справедливо съдебно решение /което иначе не се случва особено често/ казват, че справедливостта е възтържествувала. Никой обаче не пита: а защо изобщо е трябвало да страда? И каква справедливост очаква онези, накарали я да страда? Като прибавим факта, че старите кадри в Прокуратурата и НСС не правят разлика между фашизъм и антикомунизъм, става ясно, че нещо не е така, както трябва да бъде. Да вземем тайните служби. Какво се случи с най-страшната противобългарска служба - ДС? Вътрешният министър Виктор Михайлов навремето уволни около 5000 служители на Държавна сигурност. Уволнените садистични убийци получиха по 12 брутни заплати накуп, по чифт "обмундирование", след което по-голямата част от тях бяха преназначени на други длъжности в преименуваното старо ведомство. Тоест те бяха върнати на старите си постове, даже кабинетите не се наложи да сменят, но вече службите им се водеха под други имена. Чиновете и привилегиите, разбира се, се запазваха. Така бе "ликвидирана" ДС.

Можем ли да бъдем спокойни, когато нашите права се охраняват от старите комунистически престъпници - офицери-палачи от ДС, полицейски началници, започнали своята кариера в противонародната червена милиция, следователи, изтезавали недоволни от болшевишкия режим, съдии и прокурори, пращали на смърт или за много петилетки зад решетките невинни българи? През май 1994 г. бившата прокурорка от бившата ГДР Гудрун Бенсер бе осъдена на три години затвор заради "работата" си в политическия отдел на източноберлинската прокуратура. У нас подобни прояви на справедливост не се случват. Поне засега. Можем ли да бъдем спокойни за стадото, щом сме оставили вълкът да го пази?

Ние, от българската Десница се борим за правото на контрол над нашия собствен живот. Те наричат устрема ни към свобода "фашизъм". Те наричат отказа от робство "фашизъм". За тях диктатурата е антифашизъм. Антифашизъм са масовите убийства, властническият произвол и безнаказаността на кръвопийците-антифашисти. Антифашизъм е разграбването на държавата и унищожението на собствения ти народ в името на печалбата. В такъв случай какво, по дяволите представлява фашизмът?

Но най-лошото е, че не само отявлените комуняги, при СДС идейните насоки май също не са избистрени. СДС негодува, когато някой друг работи за разгрома на комунизма. Тогава антикомунизмът се превръща във фашизъм и демократите забравят набързо всичките си приказки за свобода на убежденията. От своя страна БСП е доволна, когато тайните служби насочват своите удари срещу критици на СДС. А на пръв поглед някой може да си помисли, че двете политически сили воюват помежду си. Ще си позволя да припомня фрагмент от едно интервю: "Имаме ли според Вас нов Ярослав Радев, мрачната фигура, която дърпаше конците в законодателството по Тодор Живково време? Отговор: Не е нужно да имаме нов, защото си действа старият Ярослав Радев. Неговите кадри си шестват и в момента като най-видни фигури на СДС. Чрез Снежана Ботушарова, Стоян Ганев и Васил Гоцев, Ярослав Радев действа и сега." - Янко Янков, в-к "Стандарт", 1994 г.

Можем ли нещо да направим, и какво?

Появи се инициативата на Антон Рачев от Русе за отменяне на чл. 108. /Според наши съидейници инициативата не е нищо повече от обикновена провокация. За властите е важно да знаят кои българи биха се заели с борба против прословутия антифашистки член от НК, та да ги държат под око. Нямам конкретни доказателства в полза на хипотезата, но самият факт, че Рачев не отправи до Парламента своите искания говори, че намеренията му са различни от обявените./ Нищо няма да излезе. Нашите противници ще отговорят, че подобни наказателни текстове ги има в законодателството на повечето европейски държави. Не, каквото и да предприемем, ние няма да успеем да премахнем чл. 108. Той е нужен на "антифашистите", без него те не биха имали достатъчно основания за съществуването си. Без своя измислен фашизъм, нашите комунистически лъжедемократи ще загубят смисъла на своя живот. Няма да премахнем чл. 108, затова нека се опитаме да го допълним, да го направим цивилизован.

Нужна е точна и ясна формулировка на понятието "фашизъм". Дали то включва единствено учението на Бенито Мусолини, дали германският национал-социализъм също е фашизъм и конкретно какво може да представлява обект на съдебно преследване. Съдебната практика показва, че опитът за обективно изучаване на историята, без задължителната болшевишка истерика може да прати някого зад решетките. Защото Адолф Хитлер някога започнал кариерата си не с концлагери и агресия срещу чужди страни, не с масов терор и преследвания на евреи, а с война срещу инфлацията и безработицата. Със стопанското възстановяване на Германия. С една перфектна социална политика, която накарала народът да му повярва и да тръгне след него. Подпомагането на многодетни семейства също ли е фашизъм?

Тук според мен е интересно да дам пример за отношението на обикновените хора към фашизма. Както споменах, бях следствен по обвинение в проповядване на фашизъм. Някакъв си "доброжелател" срещнал един от моите приятели и му рекъл: "Пази се от Ангел, научих, че той е антифашист!" Не, не съм антифашист, нито фашист. Но ми стана особено весело, че хората не правят разлика между двете понятия. И нека тази весела случка бъде встъпление към следващото ми предложение. Но преди това много ми се иска да дам думата на ненадминатия Владимир Свинтила, едва ли друг би направил по-добър анализ от неговия: /Из статията "Антифашизмът", написана в отговор на някой си Бернард Мунтян, публикувал в сп. "София" пасквил против "фашистите"./

"Няколко десетки хиляди българска интелигенция бе изклана от комунягите, защото бе "фашистка" и "реакционна".

Какво бе антифашизмът на Изток? Като фашисти бяха убити с пистолетен изстрел полските офицери в Катин. И още десет хиляди полски офицери бяха убити по концлагерите. Терминът "белополяци" премина в термина "полски фашисти".

В Полша, Чехия, особено в Словакия, в Румъния, в Хърватско и в България бяха избити милиони хора затова, че не приемат "светлите хоризонти" на комунизма. Тези хора бяха унищожени под предлог, че са фашисти.

Чии са тези престъпления? На комунистите ли? Това са престъпления на българския антифашизъм. По тоя въпрос е крайно време да се каже истината. Българските антифашисти извършиха масовите убийства, геноцида през 1944 - 1945 г.

Кога и кой е свирепял като антифашистите на Изток? Какво стана с войниците от армия Крайова? Какво стана с партизаните на Бандера, които се биха и против немците? Какво стана с хората от Фронта на орачите в Румъния? Навсякъде бяха унищожени традиционните среди, стопанските деятели, интелигенцията, елитното работничество, елитното селячество. Всичко това е дело на антифашизма на Изток.

Наистина, драма е, че под ударите попаднаха и самите антифашисти - пладненци и леви социалдемократи. Видяхме се с тях в лагерите. Отначало те и там ни наричаха фашисти. Докато стана смешно.

Терминът фашизъм има способността да се разширява. Който им е неприятел е фашист, в най-добрия случай реакционер.

Убийците и зверовете сте вие, хората от българската левица, вие, антифашистите, вие, интернационалистите, вие, агентите на КГБ, агентите на съветска Русия, предателите, вие, героите на геноцида.

Антифашизмът на Изток е кървав - той се нарича сталинизъм. Няма друго име и няма други функции в историята."

И ако ми разрешите, една сериозна шега:

- Режимът преди 9 септември 1944 година беше фашистки - рече ми един комунист. - Вкарваха ни в затвора само защото пресрещахме фашисти и конфискувахме имуществото им.

- А по какво различавахте фашистите от останалите хора?

- Фашистите носеха у себе си пари!

Така, че ако ще се опълчваме срещу фашизма, то основанията ни да се опълчим срещу комунизма и марксизма са хилядократно по-големи.

Втората добавка в наказателния кодекс ще настоява законът да преследва за проповядването и на комунистическа идеология. Нали в НК има пояснение "и друга антидемократична"? Недопустимо е да се наказва за отстояването на кауза, отдавна претърпяла поражение и минала в историята, а действащите болшевики никой да не ги закача. Национал-социализмът не представлява заплаха за нас от 1945-та година, докато най-човеконенавистническите идеи, причинили смъртта на десетки милиони и донесли страдания на неизброимо множество човеци продължават да върлуват и да отнасят своите жертви. Кървавият болшевизъм все още показва зъби, все още убива, но за червените сатрапи последствия не са предвидени.

Справедливост и подобряващи се условия на живот - ето какво искаме. Другото са думи. Другото е висша философия, която не е задължително да познаваме. Справедливо ли е устроен светът около нас? Днес по-добре ли живеем от вчера? Първо нека отговорим на тези простички въпроси, пък после можете да си дърдорим колкото искаме за демокрация, за социализъм и либерализъм. Нали е по-важно как се чувстваме ние самите, а не как ни наричат другите? Тогава защо се държим като последни глупаци и продължаваме да вярваме на разни сладкодумни измамници?

Казваме, че с комунизма е свършено. Твърдим, че лагерите никога няма да се върнат. Обещаваме, че децата ни ще растат в свободна и демократична страна. Нека покажем на дело, че сме искрени. Дивизиите на Вермахта ги няма, вече никой не си спомня за Гестапо и SS, но в България Призракът на комунизма се превърна във Вампир, който продължава да смуче кръвта на българския народ до ден-днешен. И ще продължава да я смуче, докато ние не издяламе острието на своя справедлив Български Закон, и не пронижем вампирското му сърце. /декември 1999 г./

После се заехме с разобличение на самия национал-социализъм и като теория, и като практика. Откровено казано, в началото повечето от нашите момчета бяха прохитлеристки настроени. Хитлер е помогнал на България да си върне заграбени от съседите територии. Хитлер е преследвал нашите врагове - евреи и цигани. Хитлер е ненавиждан от идеологическите ни противници - рободемократи и комунарсоциалисти. Веднъж обаче си зададох въпроса: А какво щеше да бъде положението, ако Хитлер не бе съществувал? Отговорът бе колкото неочакван, толкова и логичен:

Ако Адолф Хитлер не бе съществувал, нашите противници ще трябва да си го измислят. Без Хитлер, враговете ни нямаше да ни преследват заради проявите на родолюбие. Без Хитлер нямаше да са възможни обвиненията в антисемитизъм и разпалване на етническа и расова вражда. Без Адолф Хитлер нямаше да е възможен днешния евроциганизъм. Наложи се да отворя своя архив и да понапрегна паметта си. Последвалите разкрития бяха въпрос на много кратко време. Предлагам ги на вашето внимание.

***

КРАЯТ НА ХИТЛЕРИЗМА

От 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т. нар. "Нюрнбергски процес". На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. "Да, защото той се е самоубил преди това!" - чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото "антифашистите" оправдават своите безумни деяния вече половин век?

"Лондон, 9 юни /Ройтер/ Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: "Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка." За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: "Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение." Генерал - полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: "Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко."

И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: "Лондон, 6 юли /Ройтер/ От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище."

Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС /Телеграфна агенция на Съветския Съюз/? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло - от "четири туби бензин" или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

Вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ /"Orbital transport und raketen AG"/ в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва - помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички... Да вземем един Борис Велчев - член на ЦК на БКП - "другарите" прекрасно съзнавали кой е той - защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? - я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове - къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа - защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам "Църковен вестник" от 26 февруари 1943 г.:

"Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света /подчертаното мое, б. а./, при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята." От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: "NSDAP - jetzt!"/НСДП - сега!/, а също "Wir sind wieder da!" /Ние пак сме тук!/. Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник "Дума" издигна за свой лозунг същата фраза "Ние пак сме тук!". Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка - "Промени - сега!" Така е - историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

През следващата, 1997 г. във в-к "Литературная газета" се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос - Айрес, озаглавена "Зачем оживляют Фюрера?" /Защо съживяват Фюрера?/. Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: "Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

- Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил "лековерни" /защо ли думата е поставена в кавички? - б. а./: английската фирма "Визнюс", снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун...

- Колко искате за пакета? - попитали Грегоривич.

- 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите..."

По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие "Кадиллак без хазяина" /Кадилак без стопанин/, в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: "Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания /"ЛГ", 4 март/. Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука... Неочаквано за всички, притежателят на "пакета информация", човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик - пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса "Кадилак" бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос - Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили."

Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо/но/крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

Говорехме за края, а сега искам да кажа няколко думи за началото на хитлеровата кариера. Тя е не по-малко загадъчна. След опита за преврат, заради който Хитлер лежи в затвора, вестниците пишат за "Делото Лудендорф", макар че именно за Хитлер прокурорът искал най-висока присъда - осем години. Кой, кога и защо решава именно Адолф Хитлер да стане бъдещият Водач на Райха? Защо погледите на задкулисните разпоредители се спрели точно на този невзрачен художник - емигрант? Кой решава каква да бъде хитлеристката символика? Защото и в момента, когато е писал “Моята борба”, Хитлер не е знаел какво означава Свастиката. Нещо повече - той не е даже подозирал, че се отнася до символ съвсем различен от християнските, различен от всичко познато, та я нарича “мотикообразен кръст”. Покойният Никола М. Николов веднъж ми разказа как с еврейски пари никому неизвестният ефрейтор от запаса се превръща в Райхканцлер. Пък и по-късно фактическото състояние е различно от втълпяваните ни лъжи. "Хитлер наистина беше поел върховното командване на армията, но не го упражняваше." - /Алберт Шпеер "Спомени"/ Истината май ще се окаже противоположна на онази, която ни втълпяват. Ще се окаже, че личността Адолф Хитлер и явлението Националсоциализъм са две съвсем различни неща. Макар че сега като се каже едното, се подразбира другото. Но вярвам, че фактите ще продължат да се трупат, и че истината скоро ще блесне с такава яркост, че никакви тъмни сили няма да са в състояние да я скриват.

Както по-горе споменах, още в началото на 80-те години притежавах неизвестни за широката публика знания, засягащи Третия Райх. Част от тях бяха потвърдени. Галериите на SS в София се превърнаха в места за събиране на наркомани и всякаква измет. Затова страната е наводнена от евтини /десетки пъти по-евтини, отколкото в самата Германия!/ кортици, значки, знамена и какви ли не предмети, принадлежали на бившите есесовци. Част от тях можете да видите по стадионите на футболни мачове, а веднъж ми се случи да отседна в заведение, цялото декорирано с такива знамена. За "летящите чинии на Хитлер" писаха не един и два вестника. Само където забравиха да споменат OTRAG, но то е поради опасността при прекаленото задълбаване на темата. А съюзът между хитлеристи /бивши!/ и комунисти /бивши!/ е неоспорим факт. Потвърди се и договореното ликвидиране на комунистическата система, предвидено да се извърши през годините 1985 - 1995. Защо тогава, по дяволите всички продължават да заклеймяват хитлеризма?

Защото Хитлеризмът им е нужен! Защото те без него не могат. Защото и комуняги и пишмандемократи намират в хитлеризма оправдание за собственото си съществуване. Защото без Хитлер и без хитлеризма, цялата картонена кула от лъжи и заблуди би се разпаднала веднага! Не вярвате ли? Ето още малко факти:

През есента на 1998 година в България създадохме Движението "Воини на Тангра". Една от неговите задачи бе да откъсне младежите, попаднали в орбитата на хитлеризма и да ги поведе по пътя на градивния български национализъм. Как мислите, че реагираха властите? Арестуваха водачите и активистите на Движението! Вместо да ни наградят и да ни създадат условия за нормална работа, те ни арестуваха и започнаха срещу нас следствие по чл. 108 от Наказателния кодекс за "проповядване на фашистка идеология"! После следствието бе прекратено, тъй като работите тръгнаха в крайно неудобна за властите посока, обаче преследванията не спряха. В същото време на други, наистина екстремистки групировки им бяха отпуснати средства за пропагандиране на откровено нацистки идеи. Така например Антон Рачев отиде в Германия по покана на обществото THULLE Официално се каза, че Антон е поканен на някакъв монархически конгрес, но аз с очите си видях поканите. Всъщност самият Антон Рачев е на доста ниско интелектуално ниво и ако не бяха неговите покровители, той нищо нямаше да постигне. През 2000 г. съвместно с поета Атанас Ганчев от Русе издадоха сборника “Термити”, където Антон се бе представил с моя статия, чийто първоначален вариант бе публикуван още през 1991 г. Споменах за антоновото плагиатство пред наш общ познат. “Остави момчето да расте” - бе великодушният отговор. Да, момчето трябва да расте. Момчето трябва да порасне, за да проваля още в зародиш всички изявени и честни български националисти, като ги въвлече в орбитата на германския националсоциализъм. По-точно в орбитата на късния националсоциализъм. Разликата е изключително съществена, само че не тук е мястото да я обяснявам. Сега искам да кажа, че задачата на Службите бе да издирват родолюбиво настроени български младежи и да ги тласкат към дискредитиращи прояви. За да получат повод да ги подлагат на репресии, да съсипват живота им и в крайна сметка да ги превърнат в социални аутсайдери. Такава е директивата на братското ЦРУ и както виждаме, тя се изпълнява много успешно. Опитах се да говоря с Антон, опитах се да го убедя, че хитлеризмът ни вреди. Казах му: “Докато ние се държим за Адолф Хитлер, Държавна сигурност ще ни държи в ръцете си.” Той не пожела и да чуе. Изпадна в истерия, започна да ръкомаха, да вдига изпъната напред ръка, да крещи, че никога няма да се откаже от хитлеризма. Аз пък си мисля, че Антон Рачев поиска да ме заблуди. Той наистина няма да се откаже, но не от хитлеризма, а от доходоносната операция по дискредитирането на българските родолюбци. А че операцията съществува и е в ход - доказателствата са предостатъчно. Вече са известни и подробности. Оперативната работа се ръководеше /и все още се ръководи/ от генералите Бриго /Бригадир/ Аспарухов и С/Атанас С/Атанасов. Вижте разпространяваните официално в Интернет снимки на организацията “Кръв и чест”, пък съдете сами. После, когато Чобанов смени Атанасов, този изтъкнат специалист по психология /и психотроника!/ бе принуден да признае, че такива били височайшите заповеди и той бил само един послушен изпълнител.

Каква е голямата цел на тази сложна игра? Страната ни е вкарана в претопителния котел на т. нар. "Нов световен ред". /И тук срещаме познатата хитлеристка терминология!/ На мнимата безалтернативност, която изповядват привържениците на глобалния свят се противопоставя идеята на глобалния национализъм. Идеята, че всяка нация трябва да има своя собствена суверенна държава. Идеята, че всеки народ трябва да получи възможността сам да се разпорежда със съдбата си. Срещу тази могъща идея ционистите не могат да намерят разумни доводи. Все някога унищожаваните ще осъзнаят, че вместо глобализация, юдеоамериканският модел им носи гробаризация. Тогава на помощ на заговорниците идва плашилото, наречено "Хитлеризъм".

Аз вярвам, че един ден народите ще осъзнаят реалностите, ще видят, че страшното плашило всъщност е една мъртва кукла, напълнена с мръсни парцали. Че колкото и абсурдно да звучи, хитлеризмът послужи за унищожаването на първичния националсоциализъм. Но защо ние, които знаем нещичко не помогнем за отваряне на човешките очи още днес? Доколкото мога да преценя, измежду хората, получили опасните знания в края на 70-те и началото на 80-те години, аз останах единственият жив и в България. Останалите или са мъртви, или са в чужбина. Трябва, длъжен съм да кажа каквото зная, защото друг след мен няма да има. Аз реших да проговоря, каквото и да ми струва това! Е, хората все един ден ще открият истината, но защо е необходимо преоткриването на велосипеда?

***

Сега нека продължим нашето повествование с преглед на съществуващите и съществувалите политически партии и организации в българския обществен живот.

Несправедливо е да твърдя, че "Воини на Тангра" бе единствената организация, създадена с намерение да бъде спасен българския народ от изчезване. Пък и не бива да оставате с впечатлението, че и аз повтарям познатата фраза "Всички са маскари!" Разбира се, че не всички са маскари. Но онези, които се оказа, че не са маскари, ги отстраниха от политиката. Или пък изобщо не ги допуснаха там. А най-упоритите и опасни измежду тях ги премахнаха физически.

Позволете ми да изброя част от истински българозащитните формирования:

Независимо дружество за защита правата на човека с председател Илия Минев. От Дружеството не остана нищо, а за самия Минев пишманполитиците ни се сетиха едва на неговото погребение. Убийците оказаха последна почит на своята жертва;

Социалдемократическа партия - немарксисти, преименувана на Партия "Либерален Конгрес" на Янко Янков. Едва ли има партия, понесла по-тежки удари през последните години, единствено невероятната упоритост на Янков я спасяваше от пълен разгром, но днес той е в Лондон, погнусен от нашенските политически нрави и отвратен от българското овчедушие;

/Тук се налага послеслов. В края на май 2000 г. се видях с Георги, бивш шофьор на Янко Янков от "добрите" години. При дългия ни разговор този стар приятел ми разказа, че днес живеем зле не само всички ние, които останахме с Янко докрай, ами и предателите, помогнали на Партия "Либерален конгрес" да слезе от политическата сцена. Такава е съдбата на предателите - използват ги, докато имат нужда от тях и после ги захвърлят./ Не мога да се въздържа да не отворя още една скоба. Янко Янков стоя в Англия по-малко от година и се върна. По тоя повод разговарях с доц. Иван Ценов, стар наш общ приятел. “Вместо да наведе засрамено глава, Янко почти веднага след като се върна, стана професор. И сега работи едновременно на пет места, включително БАН и Народното събрание, а иначе по цял ден си седи вкъщи и си пише книгите. На каква цена?” Цената стана ясна, когато Янко от екрана на Телевизия СКАТ почна да клевети тоя и оня. И ужасно се разлюти, че го разобличих със снимки и документи от нашия Интернет сайт. Та героите не винаги остават герои до края.

НДП, Независима демократична партия на Петър Гогов. Пълен провал, въпреки честността и грамотността на нейните ръководители. НДП ще остане като доказателство, че не е по силите на шепа идеалисти да воюват срещу обединената мощ на Държавна сигурност и организираните от КГБ българоунищожителни партии.

Ще се върна към НДЗПЧ, тъй като от неговите среди излязоха "националисти" като Румен Воденичаров и Григор Симов. Самият Минев наистина беше един голям българин и родолюбец, но не мога да твърдя, че всички негови наследници също са такива. Сега един от най-изявените последователи на покойния Илия Минев е Григор Симов Божилов от трънското село Парамун. Гришата ми е приятел, но както се казва, истината ми е по-скъпа. А истината е следната:

Когато през 1989 г. независимото дружество се разцепи на две, по-голямата част от новите членове отидоха при Румен Воденичаров, а ветераните си останаха при Илия Минев. От нашите към Воденичаров премина единствено Григор Симов. И корените на конфликта съвсем не бяха личностни, както ще се опитат да ги изкарат след време. Ние бяхме решили, че от защита еднакво се нуждаят всички български граждани, без оглед на тяхната етническа принадлежност. Румен Воденичаров застъпваше тезата за необходимостта от особена подкрепа за турската национална кауза. Според него това се налагало поради допълнителните репресии от т. нар. "възродителен процес", на които бяха подложени турците. /Сякаш членът на Политбюро Найде Ферхадова бе по-преследвана от мен, след като я бяха прекръстили на Надя Аспарухова!/ По онова време Румен водеше една ярко антибългарска политика. От там тръгна работата...

Нашият Гриша веднъж решил, че трънският диалект притежава своя собствена граматика, поради което се налагало изводът, че трънчаните не са никакви българи, а представители на съвсем различна нация. Така у него постепенно се родила идеята за държавата Тръния, която той имал неблагоразумието да сподели с бай Илия. Минев, както е известно беше твърд и последователен български националист. Естествено беше да се стигне до конфликт. В частни разговори Илия Минев наричаше Гришата "Великата Тръния" и доста жлъчно му се присмиваше. Мисля, че при тези обстоятелства беше естествено Симов да мине на страната на Воденичаров. Той беше твърде честолюбив и присмеха на Минев нямаше как да не го засегне по един болезнен начин.

По едно време си мислех, дали след като Румен бе изигран от мюсюлманските си братя, няма да се заеме със защитата на братята от Тръния, чиито етнически права явно бяха нарушени. Но Гришата междувременно се бе разочаровал от новия си приятел и се бе върнал към своите. Дори се изяви като симпатизант на БНРП. Макар и за относително кратко време. Румен пък се преобрази в националист. Интересна еволюция. Днес Григор Симов е един от съучредителите на фондация "Илия Минев". Колкото до Румен Воденичаров, той е предмет на отделно изследване.

***